Вече работих като лекар в поликлиниката в Кричим и една нощ по време на дежурство ми позвъниха по телефона и поръчаха посещение за болен у дома в района на селището. Оказа се, че адресът бе накрая на града. Отворих вратата на една пристройка с мъждукаща светлина и видях две стари, изкривени жени, които живееха там. Една от жените държеше череп от котешка глава в ръцете. Обслужих втората старица, която имаше бъбречна криза. Край тях гореше свещ и аз понечих да напиша рецепта. Обаче едната от жените ми каза, че те нямат пари. Нормално беше да ги попитам какво ядат тогава, а те отговориха, че ровят корени и хващат котки. Оставих им ампули от спешната чанта и си отидох. На другия ден попитах сестрата, която беше с мен в линейката, и шофьора за тези жени, които в 20. век си светят със свещ и ядат такива отвратителни неща. Те ме погледнаха, сякаш съм паднала от Марс: ”Докторе, къде сте били, кого сте лекували, та в тази къща от 15 г. не живеят хора, всички са измрели”. Този път бях силно изненадана, защото и те бяха с мен и не помнеха нищо. С кого ли съм се срещала, с мъртвите ли? И защо тези, които бяха с мен, нищо не помнят. Може би силата ми беше дала възможност да свикна с нещо необичайно и затова не е искала да знаят други хора...

д-р Валерия Евтимова 

страховита история...

Не ти ли се струва, че понякога имаш чувството, че си бил на дадено място, но не го свързваш с твоя милост. А всичко наоколо ти е познато. Но няма как да го вържеш с теб, защото знаеш, че за първи път го посещаваш. Питаш се дали не го оприличаваш на друго. Може и на теб да се е случвало ........

ще споделя нещо...
Омъжена съм на 250км от местото на раждането си.В този град дойдох в деня на годежа си.4 или 5 г.след идването ми излязохме на разходка в гората.Седнахме на една поляна и повдигнах поглед да огледам района.Почти извиках - Аз съм била тук!:)...
Огледах да вида кой ме беше чул...Слава Богу никой.
Миналата година на глас разказах и си признах за случилото се.Не зная кой ми обърна внимание,все едно.Но все още ни мога да си обясня преживяното.
Може би някога съм живяла в този край и не случайно сега пак съм тук:)
Кой знае?!:)))