Отивам на срещите си час или повече по-рано, защото се притеснявам да не закъснея. Изнервям се, когато попадна в улично задръстване. Предпочитам да почакам някого двайсет минути, отколкото да трябва той или тя да ме чакат пет минути. Боя се, че ще пропусна нещо важно, ако не стигна навреме.
    Импулсът да стигнеш където трябва по-рано може да има различни причини в зависимост от ситуацията. Ако събитието ще бъде източник на информация, каквито са семинарите, съвещанията, тогава вероятно се боите да не пропуснете нещо важно. Страхувате се, че ще започнат без вас. Тъй като искате да разчитате на себе си, държите да разполагате с цялата информация, която може да ви е нужна и да сте напълно подготвен за всичко, с което може да се сблъскате в бъдеще. Не ви се ще да зависите от някого за помощ или информация.
    Ако нуждата ви да пристигате рано се дължи на хората, тогава причината е друга. Макар да казвате на себе си и на другите, че просто щадите времето на хората, с които се срещате, стремежът винаги да сте навреме или по-рано вече не е въпрос само на възпитание. Обикновено е налице чувството за малоценност – струва ви се, че не сте достатъчно ценен и достоен, за да причинявате притеснение на някого другиго. Не искате да карате хората да ви чакат, защото изпитвате усещането, че времето ви е по-малко ценно от времето на другите. Подобно чувство за малоценност обикновено се превръща в силно желание да не смущавате или ядосвате някого със своето поведение. Да причиняват неудобства на другите само по себе си е лошо, но тъй като вие имате нужда от похвалите им, за да подсилвате разколебаното си самочувствие, не желаете да ставате обект на негативна критика. Гневът на някой друг може да ви накара да се усъмните в собствената си самооценка, още повече, ако той ви укори заради поведението ви.
    Нуждата да бързате навсякъде ви изнервя. Тези чувства често са съпътствани от съответния физически резултат – отделяне на адреналин. Някои хора се възползват от това усещане, докато вие го намирате особено обезпокоително, тъй като то само увеличава вашите притеснения.
1.Ценете времето си така, както цените времето на другите. С максимална обективност преценете стойността на своето време, имайки предвид ползата, която ви носи. Оформете тази оценка в удобен за вас вид, например като баланс, като гръгова или линейна графика или просто като списък. Посочете нещата, които свършвате в един типичен за вас ден, заедно с получените позитивни резултати. Фокусирайте се не само над усилията, които ви носят пари, но също и над действията, създаващи макар и косвено други стойности.
    Например, като отделяте 30 минути всяка вечер за детето да прегледате домашните – това е ценна инвестиция. Тя носи редица психологически преимущества. Ако 2-3 пъти посещавате фитнес залата, също го отразете, защото правите ползи за вашето физическо и душевно здраве. На работата обикновено отделяте 20 минути, за да организирате работата си и да набележите точки в своя план за деня, за да сте наясно къде трябва да сте по-целенасочени и ефективни в работата си – един косвен влог във вашата заплата или заплащаните работни часове и т.н. Накрая като изчислите колко време ползвате за всичко, ще осъзнаете, че и вашето време е ценно.
2. Молете за помощ и я приемайте. Пристигането ви на време за семинари и други информационни събирания заслужава похвала. Но когато пристигнете там много по-рано от началния час, вече не контролирате нещата, а ставате жертва на собствената си неувереност. Ако за вас е по-лесно да се отзовете на въпросното място смешно рано, вместо да рискувате да помолите някого за помощ, значи ви е необходимо по принцип да се научите да приемате по-спокойно молбата за помощ.
    Намерете някого, когото не познавате много добре, но без притеснение бихте могли да го помолите за малка услуга. Например да ви заеме книга или видеокасета, или да изберете заедно подарък на някого в службата. Започнете да молите за услуги и да ги приемате, като правите всичко необходимо ситуацията да бъде изгодна и за двама ви. Помнете все пак, че целта не е да се създаде безкрайна поредица от взаимни задължения, а по-скоро да свикнете да приемате помощ от други хора. Избягвайте да мислите, че трябва да се реванширате за всяко дребно нещо или да направите много повече за човека, отколкото той е направил за вас.
    Също така бъдете колкото е възможно по-точни в своите взаимоотношения. Ако сте казали на другия защо правите това и че процесът ще продължи известно време, разберете какви молби за помощ приема най-добре той – колкото е възможно по-подробни, по-общи, преки или косвени? После представете  молбата си точно в посочената от него форма.
3. Огледайте миналото си и потърсете конкретен случай, който е допринесъл за вашата нагласа да сте „ранно пиле”. Случило ли се е някога нещо трагично, поради ваше или на член от семейството ви закъснение за някъде? Като дете втълпявано ли ви е, че ако не пристигнете преди другите, по-добре е въобще да не ходите? Каквото и да се е случило го приемете като елемент на вашето минало. Затова преди лягане го обвийте с бяла светлина,оставете го да отлети от вашето съзнание, да се освободи от вас…и то ще си отиде! Друг път като бързате да отивате някъде си задайте въпроса: „Какво е най-лошото, което може да се случи, ако пристигна навреме или малко закъснея?” Напомнете си, че светът няма да спре да се върти. Дайте си сметка и за отрицателните последствия от постоянното бързане – купувате си по-скъп билет или ползвате такси, или правите катастрофа.
4. Нарочно стигнете някъде с няколко минути закъснение. Не ви препоръчвам да го сторите, когато ще се бракосъчетавате, ще имате предаване или ще подписвате някакъв мирен договор. Приемете мисълта, че сте закъсняли и ще видите, че няма да последва нищо фатално.
5. Ако наистина стигнете някъде много рано, прекарайте плодотворно времето за чакане. С лекота свършете онова, за което обикновено не ви стига време. Светът е пълен с големи открития – книги, списания, диктофонни устройства, скицници, тетрадки, каталози и др. – всички те ни позволяват да вършим повече работа. Вие искате да засилите чувството си, че времето ви е ценно. Ако пристигате рано и не правите нищо – тази цел няма да бъде постигната. Винаги, когато разполагаме с време, го оползотворяваме.