Изследователите на сънищата смятат, че съществуват 11 вида сънища. Важно е какво и как сънуваме. Сънища, придружени от силни емоции, често са признак за някакъв конфликт или за осезателна нужда от внимание.
Противоречивите сънища като да плачем, а в действителност сме щастливи и се смеем или обратното целят да внесат естествено равновесие в природата ни.
Пророческите сънища са или проблясък от бъдещето или вашите скрити мотиви за някакво действие.
Кошмарите разкриват най-дълбоките ви страхове и вътрешни конфликти, особено на сексуална основа.
Физиологичните сънища ви събуждат, за да уринирате, да се стоплите или утолите жаждата си и т.н.. Благодарение на тях жените могат много рано да усетят бременността си.
Сънища, свързани с решаването на някакъв проблем представляват възможна развръзка. Самовнушението преди заспиване е много полезно в такива случаи.
Повтарящи се образи са ключ към вашия основен проблем.
Остатъчните сънища са заключителен етап в решаването на всекидневни проблеми.
Последователни сънища, подобно на нощни епизоди, са важна част от вашия модел конфликтни сънища.
Трансформиращи сънища, в които вие променяте нещата или сами се променяте, са белег на голямо желание да се изявите.
Предупредителните сънища поддържат сетивата ви будни, така че да не пропуснете нещата, които стават през нощта като иззвъняването на будилник например.
Сънища, в които мечтите ви се сбъдват, изразяват най-дълбоките ви копнежи и навярно се нуждаят от внимателен анализ. Тук личните словесни и образни асоциации са от значение.
Все пак всеки сън за нас е една загадка или множество символи, дошли от миналото, настоящето или бъдещето. В основата стои нашето душевно равновесие и чистотата, житейските ни потребности, светът на нашите вълнения. Несъзнателният ни сън е приказен отговор на динамичния принцип – да оцелееш. Да анализираме съня си е друг ключ към тайната на нашето съзнание.
Пророческите сънища са вселенско изживяване
Дали сънищата, които предвиждат по-близки или по-далечни събития имат смисъл? На този въпрос отговаря един мъдрец: “Животът е кълбо, Бог държи единия край на нишката, а другият е в ръцете на човека”. Въпреки че сънищата с тяхната калейдоскопичност се поддават трудно на систематизация, те представляват някакъв символичен отговор, намиращ по-късно отражение в действителността. Чрез тях всъщност човек живее в два паралелни свята: единият протича денем, в света на Слънцето и действието, а другият – нощем, на лунна светлина или в света на сънищата и интуицията. Те се зараждат в дух, който не носи съвсем човешки характер, а по-скоро дихание на природата – духът на прекрасното и благородно, но и жестоко божество. “Символите в сънищата са важни послания на инстинктивното към рационалното в човешкия разум и тяхната интерпретация обогатява нищетата на съзнанието, тъй като го учи отново да разбере забравения език на инстинктите” /Карл Юнг/.
Всеки сън би трябвало да се разглежда като цялостна картина. Подобно на миниатюрен свят, съновидението изплува от тъмата и след краткотрайно магическо съществуване потъва в небитието. Чрез съня всяка нощ се нарояват милиарди малки Вселени със своите пространствено-времеви координати, със своя център, структура и обекти-символи и компоненти. Всеки сън се ражда, за да “материализира” за вътрешния взор на своя творец потенциално съществуващи в реалността обекти или по-скоро идеи, които краткотрайното си ефемерно съществуване биват зачеркнати от малката космическа катастрофа на събуждането. Ако денем живеем в света на следствията, то насън вероятно влизаме в съприкосновение със света на пораждащите ги причини – нашите мисли и добри или лоши подбуди. И сънят е нещо като канал за непрестанен обмен на информация между интуицията и разума, между материалния свят, където се измерва с часовници и света на идеите, където времето престава да съществува.
Няма по-динамична и опърничава информационна система от съновидението, защото в нея един и същи символ има неприятното, но и благословеното свойство да се тълкува по различен, понякога коренно противоположен начин и може да бъде благоприятен или злосторен, позитивен или негативен, градивен или разрушителен. И то не само в зависимост от своите променливи свойства /например цвят, форма/, от цялостния контекст и взаимодействието с останалите компоненти, но и от своето място в една безкомпромисна йерархия – тази на традиционните символи /Вал Глед в “Алхимия на сънищата”/.
