Сливането с Природната цялост е един съвършен процес за всяко живо същество. Когато човек се докосва до гората, тревата, земята, до цветята придобива усещането за сигурност, за закрила. Леко полъхващият вятър като че ли ви гали, прегръща толкова нежно и ефирно. Слънцето ви топли и отпуска. Чудните цветя около вас ви омагьосват със своите аромати. Песента на птиците ви гали слуха, нали тези чудни звуци карат тревите и цветята да растат по-бързо. Близкото поточе ромоли край вас, навявайки ви и подсказвайки ви за свежест, чистота, хармония и кротост. Вижте и усетете как Природата ви обича, тя ви се радва, стимулира ви към живот и най-важното е, че го прави непрекъснато. Безкрайното чувстване на Природната същност предопределя и най-естественото чувство, което ви изпълва и развива – това на всемирната любов. Това е и вашето предразположение към вас, към целия свят, към всичко живо и неживо. Когато се докосвате до нещо, правете го с любов; когато готвите – нека вашата любов направи гостбата ви сладка; когато се обръщате към друг човек, да ви води пак всемирната любов. Животът е любов и то е нежно чувство, което изпълва цялото ви съзнание. То е невероятна стимулация за всяка ваша телесна клетка. Това трябва да го осъзнаете и да оставите любовта да ви води през целия ви живот.
Усмивката е друг елексирен момент на вашето добро, тя е душевен израз на приятелство, сътрудничество, желание за общуване.
Топлите приятни думи пък разтварят душата на всеки един човек. Външният ви израз обаче разкрива вашето вътрешно съдържание. А то се дължи на положителното ви мислене. Ето го и другия ключ за вашето здраве. Да виждаш светлите струи на живота е усещане, което подкрепя вашата позитивност. Да търсиш път към светлината е един непрекъснат стремеж, вложен във всяко същество. Стремейки се към хубавото и красивото у човека, вие стимулирате и у другите позитивност. Ето го правилния ви отговор на цялата ви вътрешна същност. Там са заключени кодовите елементи за вашата радост и щастие, вътрешната хармония и равновесие. И тя ще е с Природната цялост и излъчване, неповторими мигове на спокоен разум и разгръщане.
03.09.2007 10:22
За да имам сетивата да съзра звездата - моята звезда, там, някъде високо, пазеща ме и огряваща пътя ми...Иначе нямаше как да я видя, да я почувствам, и да я пресътворя в един нежен досег до тайнството на пристъпване към вселенския благослов...
Непривично е за мен, така свикналата с болката във всичките й измерения.
Но я понесох, дори родих от нея една неподозирана вътрешна сила, и сега вярвам в едно добро бъдеще, което може би съм заслужила - отстоявайки ценностите, заложени вътре в същността ми...
Благодаря ти за подкрепата!
Хубав ден ти желая!
